„ГЛАСЪТ ОТ БАЛКАНИТЕ” („ГОЛОС БАЛКАН”)
Таньо Стоянов Клисуров (1944-2024 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Денис Карасёв
Таньо Клисуров
ГЛАСЪТ ОТ БАЛКАНИТЕ
В Европа с десния крак отдавна аз съм стъпил,
а с левия съм се прострял далече, чак до Ориента.
От земните богатства свободата е за мен най-скъпото,
но робства следваха в живота ми като безкрайна лента.
Родих се с дарби и изпълва красота сърцето мое.
Посрещам гостите си чужденци с отворени обятия,
но брат си гледам кръвожадно, сякаш той е
виновникът за всичките ми жертви и разпятия.
Сънувам любовта и нощите ми са пропити с нежност,
а денем случва се юмрук да вдигна срещу своето момиче.
Живея ден за ден, забравих думата „надежда“
и мъката ме вдъхновява, и плач във песните обичам.
Войник и земеделец съм, работник и поет съм.
Общувам с ралото и телевизора, с магарето си и автомобила.
Лекувам раните си с билки, ужиленото трия с чесън,
ракия с вино смесвам и напира в жилите ми тъмна сила.
На Господа се моля, но не живея според катехизис.
Съзнавам, че съм грешен чак до мозъка на косите.
За вас като Христос ще дам последната си риза
и ще разбия райската врата, ако отвътре е залостена!
Таньо Клисуров
ГОЛОС БАЛКАН (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
В Европе тень моя лежит и на Восток уходит.
На стыке Азии и Рима родина мне в радость.
Из всех земных богатств я дорожу одной свободой,
Но жизнь бескрайней полосой перечеркнуло рабство.
Мне дан талант и наполняет красота мне сердце.
Раскрыл объятья и встречаю я как ближних, дальних.
Но братья смотрят лихо, будто я ищу усердно
Лишь в них причину горьких бед и памятных страданий.
И снится мне любовь, и ночь хранит ее так нежно,
Что новый день, вторгаясь грубо в жизнь, нас вечно ссорит.
А жизнь идет, и я уже забыл слова надежды,
и горький плач в народной песне мне по сердцу – солью.
Я земледелец, воин, я поэт и я рабочий,
Мне плуг знаком и телевизор, тачка и ослица,
Я натираю раны чесноком, а поздно ночью
Мешаю ракию с вином и тьма безбожно длится.
Живу с молитвой я, но мне неведом катехизис,
И знаю – грешен плотью я по самые ключицы.
Я, как Христос, отдам вам все, вплоть до последней ризы,
И райские врата открою всем, кто постучится.